До Господина
Министъра на Земеделието
и Държавните имоти,
отделение за горите
В ст. София

М О Л Б А

от долуподписаните жители на с.Стамболийски, Василиковска Община, М. Търновска Околия

 Ние долуподписаните, като бежанци от Източна Тракия, през 1922 год. самоволно се заселихме в държавната местност “Орузово “, на което дадохме името с. Стамболийски, въпреки настояванията на горските власти и цялата интелегенция от бившата Василиковска Околия, че по – добре ще бъде да се заселим в историческата местност “ Ордувиза “.
 Достатъчно беше времето от 1922г. до 1930г. да разберем, че действително ние със своето твърдоглавие, като прости хора, погрешно не сме се подчинили на увещанията направени ни от по – знающите от нас, да искаме за село местността “Ордувиза” и съзнавайки грешката си, със заявление до почитаемата Дирекция по настаняване на бежанците с дата 26.Х.1930 год. молихме и по ходатайството на последната, разреши се селото ни “ Стамболийски “ да се премести в местността “ Ордувиза “, на която местност, естествено е, че следва да се даде името на селото от което се преселваме - с. Стамболийски .
 Има вече построени окончателно / 14 / четиринадесет къщи от бежанския заем, за нас долуподписаните, а това е факт, че селото ни “ Стамболийски “ се премества в местността “Ордувиза “ и нам, като първи заселници на това село, се налага сами да помислим от сега за преустройването на новото ни село, вследствие на което най – учтиво Ви молим Господин Министре, да разпоредите : Държавната гора “Хурист Куле “ състояща се от около / 4000 / четири хиляди декара с граници : Изток, изключени горски пространства за с.Стамболийски – Ордувиза, Север – старата турско – българска граница, Запад – държавна гора “ Мусакиой “ и Изток – река “ Мусакойска “,да се отстъпи от държавата като Общинска гора за новото ни село, защото същата гора от източната част отстои от селото ни “ Ордувиза – Стамболийски “ на два километра и е най – подходяща за запазването й като Общинска гора, а не като държавна, понеже съставлява отделен комплекс от нискостеблени гори при Василиковското лесничейство, а като се вземе в предвит и това, че Общинската гора дадена ни в досегащното ни селище не можем да използваме за своите нужди по причина на това , че когато горите са разрешени за сеч, съгласно закона ние имаме естествената граница – река “ Караач “, която не позволява никакъв превоз към новото ни село “ Ордувеза – Стамболийски “, уверени сме Господин Министре, че ще увовлетворите молбата ни, като разпоредите да се спрат дадените сечища през настоящата 1931г./1932г. от същата гора,защото безпредметно ще бъде след изсичането й да бъде отстъпена от държавата, като Общинска гора и че ще наредите в най – скоро време държавната гора "Хурист Куле" с горепосочените граници да се отстъпи като Общинска гора на новото ни село "Ордувиза – Стамболийски".

 с.Стамболийски 
 20.VІІІ .1931 год.